21.04.14
Виктор Папазов вади по 150 кг мед
Според него и у най-градския човек влечението към земята е живо
Автор: Магдалена Гигова
Независимият кандидат за евродепутат гледа пъстърви в двора си и компостира всичките си растителни отпадъци. Ако бъде избран за евродепутат, независимият кандидат Виктор Папазов ще трябва да намери кой да се грижи за кошерите му, докато е в Брюксел. Всъщност решението да се яви на изборите е отложило идеята за „вътрешна емиграция“ в селската му къща някъде между Плевен и Ловеч. „Много ми харесва да работя с ръцете си, да чопля земята, да гледам растения, пчелички“, признава основателят и бивш шеф на Българската фондова борса и разказва как се е научил на „медения“ занаят. „С малко четене човек се справя. Пчелите са толкова добре организирани, само ние си мислим, че светът без нас не може. Но по-скоро е обратното. Понеже те не си градят хралупата, а си ги сложил в кошер, единствено трябва да ги пазиш от акари и заболявания. Иначе пчеличките си се отглеждат сами. На село имам 10 кошера. Миналата година извадихме 150 кг мед собствено производство. Останали са ни няколко буркана - много приятели се облизват“, споделя Виктор Папазов.
Според него и у най-градския човек влечението към земята е живо. „Когато отидеш на село, на онази тишина, птички, дървета - уникално хубаво и спокойно е. Нас някой ни дресира като хамстери - да тичаме незнайно накъде, да се борим незнайно с какво. Предполагам, че и телевизията има сериозна заслуга, като ни показва сутрин, обед и вечер „модели на поведение“. Понеже в последните 20 години поне два пъти годишно кацам в САЩ, в началото бях потресен от моловете и от начина на живот на американците. Днес ние тежко сме се американизирали. Ходенето по молове ме дразни и отвращава. Мравуняк, който търчи напред-назад. По цял ден хората бачкат, за да отидат в събота и неделя да изхарчат онова, което са изработили с кански труд. Товарят ги и ги побъркват с лихви и дългове, за да купуват неща, които не могат да си позволят. А отгоре на всичко и не им трябват“, горещи се човекът, който през 2003 г. подлуди България с бизнес идеята си да купува капачки, за да спечели джип BMW Х5 от състезанието на „Загорка“. Тогава Папазов изчислява, че ако изкупува запушалките от 5 до 10 ст. парчето, ще инвестира три пъти по-малко пари, отколкото би получил от продажбата на луксозната кола. Схемата сработва и той побеждава в състезанието.
„Преди 10 години при историята с капачките срещах хора, които ми казваха: „Ама и аз имах тази идея.“ Голямата тайна не е в чудесната идея, а в това да събереш кураж да я изпълниш“, убеден е Виктор Папазов. Той разчита на Фейсбук, на интернет и на всички социални мрежи, за да стигнат посланията му до хората. „Това ми дава кураж. Плюс обикалянето из страната. Тепърва започва истинското състезание - а и за него има много, много малко време. Досега събирахме подписи и беше много поучително. Всеки политик, който иска да се кандидатира за каквато и да било обществена позиция, трябва да излиза на улицата и сам да си събира подписите - без екипи и без охрана. Да говори с хората, да ги погледне в очите и да ги чуе. Защото през бронираното стъкло на служебната лимузина светът изглежда напълно различен. Партийните деятели, ако излязат пред хората, не ми се мисли какво ще им се случи! Някой може и бой да отнесе“, усмихва се кандидатът за евродепутат.
Той е проучил, че досега всеки от независимите в Европарламента е влязъл там на крилете на някоя местна партия. Така че, ако успее да събере необходимите 150 000 гласа, ще е първият в Европа напълно независим надпартиен депутат. „Два-три милиона българи са толкова ядосани, че аз очаквам те да излязат и да гласуват. Не непременно за мен, а за независим кандидат. Тези, бесните, са обезверени, озлобени и реагират негативно. Колко горчилка съм изпил за тази една седмица, докато събирахме подписи. Хората виждаха в мен политик и идваха да ме ругаят. Не мога да им се сърдя, понеже са прави. Те през последния четвърт век не са видели нищо хубаво. Но когато си поговориш малко с тях, те се успокояват, отпускат се и започват да мислят. И казват: „Ама ние не сме набрали конкретно на теб, а на политиците.“
Когато не гласуваш и си завреш главата в пясъка, какво се получава?! На партиите им е много изгодна тезата „Всички са маскари“. Който се опива да вдигне глава, моментално го посичат. И трябва да имаш бая сила, за да изпиеш горчилката и да стигнеш до по-чистата вода. Намираха се и хора, които ми се радваха, че съм независим, което е толкова трогателно и топло. Ако седим и мрънкаме във Фейсбук и на маса, няма да има ефект. В живота си съм научил, че може да си най-умният и най-прекрасният, не излезеш ли на улицата, не тръгнеш ли да правиш нещата сам, нищо не се случва.
Това е причината да си зарежа спокойствието и да искам да се явя като независим кандидат. Истината е, че ако спечеля, ще си създам тежък битов дискомфорт. Ще търся не само кой да се грижи за кошерите, а и за пъстървите ми“, шегува се Виктор Папазов след споделения гняв. Истината е, че той има тридесетина пъстърви, които отглежда в нещо като „воден кокошарник“. През двора на дома му край София, който споделя с дългогодишната си половинка Ирена Комитова, минава „канализиран мочур“, на който са издълбали езерце с размери колкото две бюра. То е малко, но дълбоко и има къде да се крият пъстървите, които се наслаждават на прясната течаща вода.
„Когато ни се прияде, вадим риба и я хвърляме на скарата. За две-три години като ги изядем, пускаме нова реколта пъстърви. Преди да се увлека по голфа, много ходех на риболов. Но това с пъстървите не се брои. Все едно да ловуваш с пушка в кокошарник“, казва Виктор. За страстта му по голфа косвено е „виновна“ Ирена. Когато през 2000 г. тя отива да учи в Станфорд, Папазов заминава с нея като „домакиня“. В Пало Алто животът е уреден и той има доста свободно време. В престижния университет обаче дават студентски карти и на „домакините“ и те получават същите права като студентите. „На голф игрището в Станфорд срещу долар на ден можех да блъскам топки, докато отмалея. И понеже за рождения ден Ирена ми беше подарила учебник по голф за начинаещи, не се наложи да вземам скъпи уроци - все пак бяхме студенти. Тренирах почти всеки ден. Ирена се запали няколко години по- късно.
Двамата с Ирена се срещат преди 21 години във... Вашингтон. Виктор бил на триседмичен курс, а Комитова - стипендиант в Джорджтаун. Те не само се допълват, ами се импулсират един друг. „Дори има елемент на състезание между нас. Затова на 47 години отидох да уча в Харвард - 2 пълни месеца, по 16 часа на ден. Няма само тя да е завършила Станфорд, я!“, смее се независимият кандидат за евродепутат, който може да се похвали, че е един от малкото българи, управлявали цепелин. Той отговарял за престоя и полета на величественото превозно средство - част от рекламата на BMW у нас, и извадил късмета да го пилотира.
Какво го нервира
Ядосва ме наглостта и арогантността на партийните вождове, които казват „Аз съм локомотив“, и застават начело на листата. Локомотив на какво?! На някакви индивиди, които не могат да излязат сами пред хората и не могат да ги убедят, че имат качествата да бъдат избрани? Излиза, че партиите, които поставят лидерите си на върха в листата, нямат достатъчно читави и кадърни хора, които да се борят на тези избори. Или партиите си го играят този избор като някакво мачле - кой кого ще бие - и въобще не ги интересува нито ЕС, нито членството ни там. Сякаш е някаква балканска селска вечеринка. Партийните лидери абсолютно са ни забравили и игнорирали. Бесен съм!
Още новини четете във в. Преса
Според него и у най-градския човек влечението към земята е живо. „Когато отидеш на село, на онази тишина, птички, дървета - уникално хубаво и спокойно е. Нас някой ни дресира като хамстери - да тичаме незнайно накъде, да се борим незнайно с какво. Предполагам, че и телевизията има сериозна заслуга, като ни показва сутрин, обед и вечер „модели на поведение“. Понеже в последните 20 години поне два пъти годишно кацам в САЩ, в началото бях потресен от моловете и от начина на живот на американците. Днес ние тежко сме се американизирали. Ходенето по молове ме дразни и отвращава. Мравуняк, който търчи напред-назад. По цял ден хората бачкат, за да отидат в събота и неделя да изхарчат онова, което са изработили с кански труд. Товарят ги и ги побъркват с лихви и дългове, за да купуват неща, които не могат да си позволят. А отгоре на всичко и не им трябват“, горещи се човекът, който през 2003 г. подлуди България с бизнес идеята си да купува капачки, за да спечели джип BMW Х5 от състезанието на „Загорка“. Тогава Папазов изчислява, че ако изкупува запушалките от 5 до 10 ст. парчето, ще инвестира три пъти по-малко пари, отколкото би получил от продажбата на луксозната кола. Схемата сработва и той побеждава в състезанието.
„Преди 10 години при историята с капачките срещах хора, които ми казваха: „Ама и аз имах тази идея.“ Голямата тайна не е в чудесната идея, а в това да събереш кураж да я изпълниш“, убеден е Виктор Папазов. Той разчита на Фейсбук, на интернет и на всички социални мрежи, за да стигнат посланията му до хората. „Това ми дава кураж. Плюс обикалянето из страната. Тепърва започва истинското състезание - а и за него има много, много малко време. Досега събирахме подписи и беше много поучително. Всеки политик, който иска да се кандидатира за каквато и да било обществена позиция, трябва да излиза на улицата и сам да си събира подписите - без екипи и без охрана. Да говори с хората, да ги погледне в очите и да ги чуе. Защото през бронираното стъкло на служебната лимузина светът изглежда напълно различен. Партийните деятели, ако излязат пред хората, не ми се мисли какво ще им се случи! Някой може и бой да отнесе“, усмихва се кандидатът за евродепутат.
Той е проучил, че досега всеки от независимите в Европарламента е влязъл там на крилете на някоя местна партия. Така че, ако успее да събере необходимите 150 000 гласа, ще е първият в Европа напълно независим надпартиен депутат. „Два-три милиона българи са толкова ядосани, че аз очаквам те да излязат и да гласуват. Не непременно за мен, а за независим кандидат. Тези, бесните, са обезверени, озлобени и реагират негативно. Колко горчилка съм изпил за тази една седмица, докато събирахме подписи. Хората виждаха в мен политик и идваха да ме ругаят. Не мога да им се сърдя, понеже са прави. Те през последния четвърт век не са видели нищо хубаво. Но когато си поговориш малко с тях, те се успокояват, отпускат се и започват да мислят. И казват: „Ама ние не сме набрали конкретно на теб, а на политиците.“
Когато не гласуваш и си завреш главата в пясъка, какво се получава?! На партиите им е много изгодна тезата „Всички са маскари“. Който се опива да вдигне глава, моментално го посичат. И трябва да имаш бая сила, за да изпиеш горчилката и да стигнеш до по-чистата вода. Намираха се и хора, които ми се радваха, че съм независим, което е толкова трогателно и топло. Ако седим и мрънкаме във Фейсбук и на маса, няма да има ефект. В живота си съм научил, че може да си най-умният и най-прекрасният, не излезеш ли на улицата, не тръгнеш ли да правиш нещата сам, нищо не се случва.
Това е причината да си зарежа спокойствието и да искам да се явя като независим кандидат. Истината е, че ако спечеля, ще си създам тежък битов дискомфорт. Ще търся не само кой да се грижи за кошерите, а и за пъстървите ми“, шегува се Виктор Папазов след споделения гняв. Истината е, че той има тридесетина пъстърви, които отглежда в нещо като „воден кокошарник“. През двора на дома му край София, който споделя с дългогодишната си половинка Ирена Комитова, минава „канализиран мочур“, на който са издълбали езерце с размери колкото две бюра. То е малко, но дълбоко и има къде да се крият пъстървите, които се наслаждават на прясната течаща вода.
„Когато ни се прияде, вадим риба и я хвърляме на скарата. За две-три години като ги изядем, пускаме нова реколта пъстърви. Преди да се увлека по голфа, много ходех на риболов. Но това с пъстървите не се брои. Все едно да ловуваш с пушка в кокошарник“, казва Виктор. За страстта му по голфа косвено е „виновна“ Ирена. Когато през 2000 г. тя отива да учи в Станфорд, Папазов заминава с нея като „домакиня“. В Пало Алто животът е уреден и той има доста свободно време. В престижния университет обаче дават студентски карти и на „домакините“ и те получават същите права като студентите. „На голф игрището в Станфорд срещу долар на ден можех да блъскам топки, докато отмалея. И понеже за рождения ден Ирена ми беше подарила учебник по голф за начинаещи, не се наложи да вземам скъпи уроци - все пак бяхме студенти. Тренирах почти всеки ден. Ирена се запали няколко години по- късно.
Двамата с Ирена се срещат преди 21 години във... Вашингтон. Виктор бил на триседмичен курс, а Комитова - стипендиант в Джорджтаун. Те не само се допълват, ами се импулсират един друг. „Дори има елемент на състезание между нас. Затова на 47 години отидох да уча в Харвард - 2 пълни месеца, по 16 часа на ден. Няма само тя да е завършила Станфорд, я!“, смее се независимият кандидат за евродепутат, който може да се похвали, че е един от малкото българи, управлявали цепелин. Той отговарял за престоя и полета на величественото превозно средство - част от рекламата на BMW у нас, и извадил късмета да го пилотира.
Какво го нервира
Ядосва ме наглостта и арогантността на партийните вождове, които казват „Аз съм локомотив“, и застават начело на листата. Локомотив на какво?! На някакви индивиди, които не могат да излязат сами пред хората и не могат да ги убедят, че имат качествата да бъдат избрани? Излиза, че партиите, които поставят лидерите си на върха в листата, нямат достатъчно читави и кадърни хора, които да се борят на тези избори. Или партиите си го играят този избор като някакво мачле - кой кого ще бие - и въобще не ги интересува нито ЕС, нито членството ни там. Сякаш е някаква балканска селска вечеринка. Партийните лидери абсолютно са ни забравили и игнорирали. Бесен съм!
Още новини четете във в. Преса
