22.05.14
Виктор Папазов пред Янтра Днес, 22 май 2014 г.
Партиите не ни представляват. Те се боричкат за власт и не мислят за обикновените хора
Той е стилен, знаещ, можещ, успял. Той е Виктор Папазов, един от тримата независими кандидати за Европейския парламент. Решава да участва в евровота, защото е гневен, защото му омръзва да гледа какво се случва у нас. Според него партиите са престанали да ни представляват. Те се боричкат за власт помежду си, и не мислят за обикновените хора.
- Кой е Виктор Папазов преди евроизборите…
- Икономист и финансист, преподавател по капиталови пазари, създател на Българска фондова борса, която стартира през далечната 1991 година. Възпитаник на УНСС и Харвард. Обиколил съм света и съм научил, че българският народ е много мъдър, но май е забравил смисъла на своите поговорки. Не замърсявам природата – компостирам растителните си отпадъци, кучето изяжда отпадъците от нашите храни. Имам 10 кошера с пчели, за които сам се грижа. Харесвам и обичам българското село, грижа се за зеленчуковата си градина, в която гледам домати, краставици, лук, чесън и картофи.
- Кои са хората, от които научихте най-важните уроци в живота?
- Разбира се, родителите ми – които ме възпитаваха в честност и дисциплина. Останалите уроци идват от самия живот: залудо работи, залудо не стой. Два пъти в живота си съм бил безработен. В тези периоди намирах сила да науча нещо ново и различно. Впоследствие тези нови знания се оказваха от полза в кариерното ми развитие. Така научих английски език, да пиша с 10 пръста на клавиатурата, подобрявах компютърните си умения. Най-много вярвам и в онази народна приказка за неволята. Всеки ден ние се събуждаме с прекрасни идеи, които си остават идеи – защото по различни причини хората или ги мързи, или не искат да нагазят в калта и да се оцапат.
- Правилата от бизнеса, които са задължителни в политиката?
- Дългосрочна перспектива и визия за това, къде отиваш. Видяхме как в България се родиха няколко партии, които колкото бързо изгряха, толкова бързо залязоха. Второ, грижи се за бизнеса и за хората си, отплатата идва сама. Не мисли за печалбата – тя идва естествено, ако екипът е мотивиран и се стреми към общата цел. Трето, конкуренцията е ползотворна само ако всички се състезават при равни условия. Широко известно е, че “лошите пари” изваждат “добрите пари” от оборота – и тогава всичко става уродливо. Това може би е и едно от обясненията за лошия бизнес климат в България. И най-важно: блестящи идеи имат всички, но е важно да запретнеш ръкави и да реализираш онова, в което вярваш. Успяват само тези, които действат.
- Като независим кандидат искате да разбиете с глава партийната стена… Често ли го правите в живота – да разбивате стени?
- Не се страхувам да правя нови неща и да се боря за тях. Миналата седмица, на 14 май, получих награда за принос в развитието на капиталовия пазар в България, в присъствието на най-важните хора и фактори във финансите на страната. Спомням си преди 23 години как при създаването на Българска фондова борса всички ми се смееха и ми обясняваха, че съм се заел с безнадеждна задача. Горд съм, че БФБ е една от най-жизнеспособните институции на България, с безупречна репутация и международно признание.
- Луксът?
- Най-големият лукс е свободата, възможността да бъдеш себе си, да не се страхуваш да изказваш мнение или да правиш нещата, които ти харесват. Повлияни от медиите, българите не разбираме, че в някаква степен живеем много луксозно – ядем храна, която е достъпна само за супербогатите в Америка. Дори и те не могат да си позволят розови домати и градински краставици, домашно гледани кокошки и яйца, истинско кисело мляко. Вероятно на мнозина това ще се стори странно, но това е защото не са опитали индустриално гледаните храни и не са свидетели на чудовищните последствия от тяхното консумиране. Другият голям лукс е времето. По различни причини хората не осъзнават в какъв стрес живее средно успелият европеец. Той “цепи” всяка секунда, но пропилява часове в пътуване от и до работата си или в чакане на опашки в супермаркета при пазаруване. Третото най-луксозно нещо в България са приятелите. На тях можеш да се обадиш по всяко време и да ги помолиш за помощ. Като например Хилда Казасян, която сподели на своята фен страница във Фейсбук моя предизборен клип с пчелите, или Орлин Горанов, който облече фланелка с номер 16 на гърба, или Астор и Валди, които организираха национално турне в 10 града на България в моя подкрепа. Това е лукс, който не може да се сравни с нищо друго на света!
- Кога открихте спокойствието на селото…
- Изкарах детството си в Сливен, помня красотата на живота в едно малко градче. Казват, че в живота си един мъж трябва да построи къща, да засади дърво и отгледа внуци. Дотук съм изпълнил първите две. Човек оценява красотата и спокойствието на селския живот едва след като е пропътувал света и е живял дълги години в лудницата и истерията на големия град. А може би всичко идва и с възрастта?
- Кои са трите най-важни неща в живота?
- Здравето, любовта и децата. Тях не ги купуваш с пари, трябва да ги пазиш и да се грижиш за тях – ежедневно, ежеминутно.
Весела КЪНЧЕВА
- Кой е Виктор Папазов преди евроизборите…
- Икономист и финансист, преподавател по капиталови пазари, създател на Българска фондова борса, която стартира през далечната 1991 година. Възпитаник на УНСС и Харвард. Обиколил съм света и съм научил, че българският народ е много мъдър, но май е забравил смисъла на своите поговорки. Не замърсявам природата – компостирам растителните си отпадъци, кучето изяжда отпадъците от нашите храни. Имам 10 кошера с пчели, за които сам се грижа. Харесвам и обичам българското село, грижа се за зеленчуковата си градина, в която гледам домати, краставици, лук, чесън и картофи.
- Кои са хората, от които научихте най-важните уроци в живота?
- Разбира се, родителите ми – които ме възпитаваха в честност и дисциплина. Останалите уроци идват от самия живот: залудо работи, залудо не стой. Два пъти в живота си съм бил безработен. В тези периоди намирах сила да науча нещо ново и различно. Впоследствие тези нови знания се оказваха от полза в кариерното ми развитие. Така научих английски език, да пиша с 10 пръста на клавиатурата, подобрявах компютърните си умения. Най-много вярвам и в онази народна приказка за неволята. Всеки ден ние се събуждаме с прекрасни идеи, които си остават идеи – защото по различни причини хората или ги мързи, или не искат да нагазят в калта и да се оцапат.
- Правилата от бизнеса, които са задължителни в политиката?
- Дългосрочна перспектива и визия за това, къде отиваш. Видяхме как в България се родиха няколко партии, които колкото бързо изгряха, толкова бързо залязоха. Второ, грижи се за бизнеса и за хората си, отплатата идва сама. Не мисли за печалбата – тя идва естествено, ако екипът е мотивиран и се стреми към общата цел. Трето, конкуренцията е ползотворна само ако всички се състезават при равни условия. Широко известно е, че “лошите пари” изваждат “добрите пари” от оборота – и тогава всичко става уродливо. Това може би е и едно от обясненията за лошия бизнес климат в България. И най-важно: блестящи идеи имат всички, но е важно да запретнеш ръкави и да реализираш онова, в което вярваш. Успяват само тези, които действат.
- Като независим кандидат искате да разбиете с глава партийната стена… Често ли го правите в живота – да разбивате стени?
- Не се страхувам да правя нови неща и да се боря за тях. Миналата седмица, на 14 май, получих награда за принос в развитието на капиталовия пазар в България, в присъствието на най-важните хора и фактори във финансите на страната. Спомням си преди 23 години как при създаването на Българска фондова борса всички ми се смееха и ми обясняваха, че съм се заел с безнадеждна задача. Горд съм, че БФБ е една от най-жизнеспособните институции на България, с безупречна репутация и международно признание.
- Луксът?
- Най-големият лукс е свободата, възможността да бъдеш себе си, да не се страхуваш да изказваш мнение или да правиш нещата, които ти харесват. Повлияни от медиите, българите не разбираме, че в някаква степен живеем много луксозно – ядем храна, която е достъпна само за супербогатите в Америка. Дори и те не могат да си позволят розови домати и градински краставици, домашно гледани кокошки и яйца, истинско кисело мляко. Вероятно на мнозина това ще се стори странно, но това е защото не са опитали индустриално гледаните храни и не са свидетели на чудовищните последствия от тяхното консумиране. Другият голям лукс е времето. По различни причини хората не осъзнават в какъв стрес живее средно успелият европеец. Той “цепи” всяка секунда, но пропилява часове в пътуване от и до работата си или в чакане на опашки в супермаркета при пазаруване. Третото най-луксозно нещо в България са приятелите. На тях можеш да се обадиш по всяко време и да ги помолиш за помощ. Като например Хилда Казасян, която сподели на своята фен страница във Фейсбук моя предизборен клип с пчелите, или Орлин Горанов, който облече фланелка с номер 16 на гърба, или Астор и Валди, които организираха национално турне в 10 града на България в моя подкрепа. Това е лукс, който не може да се сравни с нищо друго на света!
- Кога открихте спокойствието на селото…
- Изкарах детството си в Сливен, помня красотата на живота в едно малко градче. Казват, че в живота си един мъж трябва да построи къща, да засади дърво и отгледа внуци. Дотук съм изпълнил първите две. Човек оценява красотата и спокойствието на селския живот едва след като е пропътувал света и е живял дълги години в лудницата и истерията на големия град. А може би всичко идва и с възрастта?
- Кои са трите най-важни неща в живота?
- Здравето, любовта и децата. Тях не ги купуваш с пари, трябва да ги пазиш и да се грижиш за тях – ежедневно, ежеминутно.
Весела КЪНЧЕВА
