29.03.14

за екология на взаимоотношенията на пазара на труда

В България няма пазар на труда. Работодателите, които се оплакват, че „няма достатъчно квалифицирани работници“. От друга страна има толкова много образовани или хора с опитни, които са безработни и се оплакват, че „няма читави работодатели“. Мерките(субсидирана заетост, проформа курсове и пр.), които се планират до ден днешен на национално ниво само асистират и действат като „социални грижи“(в негативния смисъл), а не като реален пазарен активатор. Всеизвестна е и ниската ни производителност(т.е. мотивация) на труда. Европроектите в тази сфера се „раздават“ на големите пропартийни играчи на пазара, които предлагат формални „квалификации“, но реално не придружават смислено безработните и не им помагат да станат самостоятелни и активни. Освен младежката безработица, много е важно да обърне внимание и на безработните на възраст над 50 години. И двете целеви групи имат нужда от конструктивни дългосрочни мерки за развитие на уменията им за отстояващо пазарно поведение. Освен макро икономическите мерки за насърчаване на чуждестранните инвестиции, развитието на инфраструктурата и др., които помагат на бизнеса, това е ключът, който ще помогне и на работодатели, и на безработни да започнат да общуват равнопоставено, да се договарят конструктивно и да работят взаимноизгодно и високоефективно.