Здравей,

Не ме познаваш, защото аз не съм политик, нито съм телевизионен водещ. Не съм шоу-звезда, нито пък спортно величие. Аз съм един от Вас. Аз съм от тези, които работят продължително и упорито, за да може нещата да се случват. Аз съм от тези, които създават национален доход и плащат данъци, за да осигуряват заплатите на държавните чиновници, на учителите и лекарите в държавните учреждения, на политиците – управляващи и в опозиция...
 
Позволи ми да ти се представя: Виктор Папазов – син на български генерал. 55-годишен, българин, неосъждан, необременен партийно. 
  

Обучение

Говоря 3 езика освен родния – английски, руски и сърбо-хърватски. Имам 2 магистърски степени от УНСС – икономика и планиране.
 
С гордост споделям, че съм единственият българин (засега), завършил Advanced Management Program на Harvard Business School (www.exed.hbs.edu).
 
Участвал съм в Семинара за лидери на Georgetown University, School of Foreign Service ( www.gls.georgetown.edu ). За борсите и капиталовите пазари съм специализирал в Securities and Exchange Commission, USA (www.sec.gov), в DC Gardner Лондон (www.dcgtraining.com) и в AOTS Токио (www.hidajapan.or.jp ).

БФБ и Централен депозитар

Още през 1991 г. имах шанса да участвам в създаването на капиталовия пазар в България, без който няма как да се развият българските компании и предприемачи. Мога гордо да твърдя, че съм създател на Българската фондова борса, години наред съм бил неин изпълнителен директор.
През 1996 г. след обединението на пет регионални фондови борси направихме от тях национална.
 
Инициирах също основаването на Централен депозитар и бях негов заместник-председател до 2006 г. Сигурно мнозина не са чували за тази институция и не знаят каква е нейната функция. Накратко, тя превърна ценните книжа в България в безналични и нареди страната ни сред най-модерните в това отношение. 

През 2008 г. успяхме да въведем борсовата система XETRA и така българските публични компании се появиха на над 5000 терминала в целия свят. През всичките тези години предавах моя опит в областта на капиталовите пазари на младите колеги в УНСС.

Глобален лидер на бъдещето

Горд съм, че през 1998 г. моите усилия бяха оценени – Световният икономически форум в Давос ме избра за един от 100-те „Глобални лидери за бъдещето“.  Много е специално чувството да си рамо до рамо със създателя на Amazon Джеф Безос, Бил Грос от IdeaLab или Виктор Чу – финансовият титан от Хонг Конг. Признание, което до момента бяха получили само още трима българи.

Отстрани нещата може би изглеждат бляскави като в приказка. Действителността обаче е много по-различна. През 25-те години „на преход” на два пъти съм бил безработен и то за повече от година! А през останалото време нещата не бяха никак сигурни. Два пъти Борсата беше обект на насилствено одържавяване и то във време на демокрация и „пазарна икономика”.

Парички за капачки

Преди 11 години, през 2003 г., пивоварна „Загорка” организира една рекламна игра. Условието гласеше: „Който в рамките на два месеца успее да събере и изпрати най-много капачки от „Загорка Специално”, ще получи нов автомобил BMW Х5.” Беше ясно, че с пиене на бира няма шанс да победя в подобно „състезание”. Затова с приятели и единомишленици организирахме кампания по изкупуване на капачки в цялата страна. За една нощ проектирах сам сайта на кампанията. Измислихме рекламните брошури и послание – „Сливи за смет? Не – парички за капачки" . Създадохме схема и организация на изкупуването, предадохме 340,000 капачки.

Вложих усилия и пари, спечелих луксозния автомобил, продадох го и с получените средства стартирах консултантската компания, която сега дава работа на 12 души.

 

За българското село

Много е тъжно да пътуваш из България и да гледаш каква бедност и разруха цари. Други държави от пустините си правят райски градини, ние от райското кътче, което обитаваме, сме на път да направим пустиня. И това само за последните 25 години.

Смятам, че българското село скоро отново ще има огромно значение. За чиста и екологична храна. За нормален и здравословен живот. Имаме прекрасна природа и дадености. Аз сега се научавам все повече да ги ценя, опитвам се да ги използвам разумно.

Имам 10 кошера, от които вече трето лято лично вадя мед. Имам градина от 1 дка, където отглеждам най-вкусните домати, краставици, пипер, патладжани и картофи. Тази работа ми носи огромна радост. 

Циклотронен център на БАН

През 2014 г. съм се ангажирал да помогна за изграждането на национален циклотронен център в Атомния институт на БАН. Всичко започна от филма на Иван Такев, посветен на проблема (www.inrne.bas.bg).  
 
Научих, че за диагностицирането на раково болни пациенти у нас (а те са 300,000 души) чрез ПЕТ-скенери държавата отделя ежегодно 8 млн. лева, но за тези пари се изследват едва 1% от болните! Причината е, че не произвеждаме, а внасяме необходимите радиофармацевтици, които поради краткия си живот пристигат у нас със силно намалена ефективност.
 
БАН се нуждае от подкрепа на държавно ниво и от финансиране в размер на 16 млн. лева, за да започне да произвежда така необходимите изотопи тук, у нас. През февруари организирахме пресконференция в БТА, на която поканихме всички медии. Създадохме група във фейсбук – Шанс за живот на онкоболните (www.facebook.com/groups/525247444260284/).

Трудно, но възможно

И до ден днешен съм акционер в Българска фондова борса, партньор съм в няколко търговски дружества. Създавам работни места, имам прекрасни млади колеги. Продължавам да се боря за себе си и за хората, с които работя. Опитвам се да помагам на хора и каузи, доколкото ми стигат силите.
           
Продължавам да смятам, че България трябва да спре да започва всичко от начало. Не може повече да се руши. Трябва да се уважава създаденото от другите. Да се научим да мислим дългосрочно, стратегически и да работим упорито за постигане на поставените цели. Да не се отказваме след първата спънка.