08.05.14
Виктор Папазов пред Hashtag-BG (част 1)
Външната политика не е една от областите, в които ЕС има правомощия. Това си остава национален приоритет.
Сайтът Хаштаг-BG се стреми да информира своите читатели своевременно, задълбочено и критично за Евроизбори 2014. С напредването на предизборната кампания все по-голямо значение за рационалния избор на хората започват да имат личностите на водачите на евролисти и техните възгледи за ролята и мястото на България в ЕС и бъдещето на европейската интеграция. В тази връзка стартираме поредица от интервюта с най-разпознаваемите водачи на евролисти и с независими кандидати. Техен автор е д-р Иво Инджов, експерт по европейски и медийни въпроси на Института за модерна политика. Първо „даваме“ думата на Виктор Папазов – независим кандидат за евродепутат, с №16 в интегралната бюлетина.
Виктор Папазов е роден на 18.07.1958 г. в София. Икономист и финансист. От 1991 г. активно участва в създаването и развитието на капиталовия пазар в България, основател на Софийската фондова борса.. Съветник към икономическите комисии в парламента, преподавател. Има магистърски степени от УНСС, специализация Advanced Management Program в Харвард (2005 г.), възпитаник на Georgetown Leadership Seminar (1996). През 1998 г. Световният икономически форум в Давос го избира за Глобален лидер на утрешния ден. В инициативния комитет, който издига кандидатурата на Папазов за евродепутат, са музикантът Валди Тотев, магът Антраник Арабаджиян (Астор), юристът проф. Момяна Гунева, професорът по реторика Йордан Ведър, хирургът д-р Христо Мазнейков, сомелиерът Михаил Марковски и други.
- Проведено неотдавна социологическо проучване установи тревожни тенденции: вече само 48 % от българите имат (по-скоро) положително отношение към членството на България в ЕС. Преди седем години, при присъединяването на страната към съюза, подкрепата за членството в ЕС достигаше над 70 %. Що се отнася до оценката за плюсовете и минусите от еврочленството на България, там картината е още по-тревожна: едва 36 % смятат, че е спечелила от него, 30 % са на мнение, че нищо не се е променило, а 23 % - че е загубила. Защо еврооптимизмът на българите избледня толкова силно само за седем години?
ВП: Подобна реакция е съвсем естествена и нормална. Болшинството българи не усетиха положителна промяна от членството ни в Европейския съюз. Напротив, техният живот се влоши. За да ни приемат в Съюза, трябваше да направим сериозни жертви, например да затворим преждевременно 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй. Отказахме се от голямо количество евтина електроенергия, а и от приходи. В замяна на това, плащаме скъпия ток от двете частни Марици по цена два пъти над пазарната. Крайният резултат е много по-високи сметки за ток.
Обещаваха ни по-добър живот, получихме по-лош - неефективно здравеопазване, бедност, безработица и тежко корумпирана среда.
Доволни от членството ни в ЕС са предимно партийните елити и кръговете им от фирми и храненици, които намериха в европейските фондове хранителна среда за лесно обогатяване.
- През последните няколко години наблюдаваме тенденцията за развитие на „Европа на две скорости”. По-важните решения и проекти, провокирани от финансовата криза, се вземат от страните от еврозоната. Създава се впечатление, че България е пасивен наблюдател. Така ли е наистина и ако сте съгласен с тази констатация – какво трябва да се промени занапред?
ВП: Няма нищо по-обидно от това, когато в Европа ви попитат откъде сте и кажете “от България”, да забележите пренебрежението, което този отговор предизвиква. Случвало ми се е нееднократно. Защо “старите” и богати страни-членки гледат на нас като на второ качество хора? Та ние им даваме всички основания да го правят. Погледнете само какви хора пращаме да ни представляват. Защо се учудваме, че нещата са зле. С такива евродепутати, такова отношение сме си заслужили.
Ако искаме да променим ситуацията, трябва първо да се променим ние. Да започнем да изпращаме най-добрите си, най-способни и най-образовани хора да ни представляват в Европа, а не някакви безлични партийни назначения, дето дори не им знаем името. Те нямат мотивация да работят за нас и за страната ни. Те имат само една грижа - да доказват на назначилия ги партиен вожд колко го обичат и колко са му верни. Естествено е, след това да не се интересуват от нас, а единствено от благинките, които им дава спечелената службица.
- Трябва ли България, по подобие на 11 страни от еврозоната, да въведе данък върху сделките на международните финансови пазари в минимален размер с цел банките и другите финансови институции да имат по-голямо участие при формиране на европейския и националните бюджети?
ВП: Всеки един данък е бреме. Не вярвам да има наивници, които да смятат, че данъкът ще е за сметка на банките или техните печалби. Банките веднага ще го прехвърлят върху клиентите си, т.е. върху нас. Финансовата система се нуждае от дълбока реформа – така че банките и банкерите да не могат да приватизират печалбите от дейността си и да “социализират” и прехвърлят на нас загубите си. Но това едва ли ще се случи. През последните 25 години банкерите се превърнаха в най-привилигированата и най-добре платена прослойка на обществото. Те не носят никакъв персонален риск, те живеят във финансова нирвана. Превърнаха финансите в казино, където когато печелят, печалбите са за тях личн, а когато загубят - всички ние плащаме сметката.
- Одобрявате ли идеята за уеднаквяване на данъците в ЕС като мярка за изход от кризата?
ВП: Категорично съм против. Със същия успех може да уеднаквим изискванията как да изглежда един истински европеец – висок, строен, рус, със сини очи. Май преди 70 години го бяха пробвали. С данъци от криза не се излиза. Някой осмели ли се да назове ясно и да обясни причините за кризата от 2008 г.? Тази криза беше причинена от огромните дългове, натрупани във всички сектори от бюрократи, които с наши пари “купуваха” благоволението на избирателите, без да забравят преди всичко своето благополучие.
През годините многократно се появяваха партии, които искаха да превърнат България в “Швейцария на Балканите”. Не Германия, не Франция, не Белгия или Холадния, а Швейцария! А защо Швейцария е толкова успешна? Според мен причините са основно две. Първо: къде е концентрирана властта в Швейцария – в основата на обществената пирамида, в кантоните и общините. Някой да знае как се казва президентът на Швейцария? Аз не знам и не ме интересува. Повечето швейцарци - също. Втората причина е данъчната конкуренция между кантоните в Швейцария. Защо никой не говори за това?
- А трябва ли България да въведе еврото и ако отговорът Ви е положителен – кога и как да стане това?
ВП: България на практика в някаква степен е въвела еврото. Или си мислите, че Валутният борд е нещо много различно? Формалното приемане вероятно е въпрос на време. Влизането ни в еврозоната, обаче, не е еднозначно. Преимуществата, които имаха страните от влизане в еврозоната само допреди няколко години, вече не съществуват. А една валута, която е само на 15 години, не е ясно дали и какво бъдеще ще има в 21 век. Това също е отделна и много интересна тема – и вероятно хиляди публикации са и ще бъдат посветени на темата за жизненоспособността на еврото.
- Каква трябва да бъде позицията на ЕС и България за санкциите към Русия?
ВП: Русия е неразделна част от Европа и европейската цивилизация. Налагането на санкции вреди на всички ни. Русия има интереси и ги защитава. Дали го прави по най-добрия начин, дали на нас ни харесва, са отделни въпроси. Някой опита ли се да погледне какво се случи през последния четвърт век през погледа на руснаците?
Външната политика не е една от областите, в които ЕС има правомощия. Това си остава национален приоритет. Затова при определяне на позицията ни по санкциите срещу Русия, трябва да изхождаме от българските интереси. Навремето заради кретенски идеологически причини загубихме традиционните си пазари в Русия. Сега какво? Да се обречем на енергиен глад ли? България има свои национални интереси и трябва да ги защитава.
Ако не ни уважават, причината е в самите нас и в поведението ни.
Още информация можете да прочетете тук.
Автор: Иво Инджов
Виктор Папазов е роден на 18.07.1958 г. в София. Икономист и финансист. От 1991 г. активно участва в създаването и развитието на капиталовия пазар в България, основател на Софийската фондова борса.. Съветник към икономическите комисии в парламента, преподавател. Има магистърски степени от УНСС, специализация Advanced Management Program в Харвард (2005 г.), възпитаник на Georgetown Leadership Seminar (1996). През 1998 г. Световният икономически форум в Давос го избира за Глобален лидер на утрешния ден. В инициативния комитет, който издига кандидатурата на Папазов за евродепутат, са музикантът Валди Тотев, магът Антраник Арабаджиян (Астор), юристът проф. Момяна Гунева, професорът по реторика Йордан Ведър, хирургът д-р Христо Мазнейков, сомелиерът Михаил Марковски и други.
- Проведено неотдавна социологическо проучване установи тревожни тенденции: вече само 48 % от българите имат (по-скоро) положително отношение към членството на България в ЕС. Преди седем години, при присъединяването на страната към съюза, подкрепата за членството в ЕС достигаше над 70 %. Що се отнася до оценката за плюсовете и минусите от еврочленството на България, там картината е още по-тревожна: едва 36 % смятат, че е спечелила от него, 30 % са на мнение, че нищо не се е променило, а 23 % - че е загубила. Защо еврооптимизмът на българите избледня толкова силно само за седем години?
ВП: Подобна реакция е съвсем естествена и нормална. Болшинството българи не усетиха положителна промяна от членството ни в Европейския съюз. Напротив, техният живот се влоши. За да ни приемат в Съюза, трябваше да направим сериозни жертви, например да затворим преждевременно 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй. Отказахме се от голямо количество евтина електроенергия, а и от приходи. В замяна на това, плащаме скъпия ток от двете частни Марици по цена два пъти над пазарната. Крайният резултат е много по-високи сметки за ток.
Обещаваха ни по-добър живот, получихме по-лош - неефективно здравеопазване, бедност, безработица и тежко корумпирана среда.
Доволни от членството ни в ЕС са предимно партийните елити и кръговете им от фирми и храненици, които намериха в европейските фондове хранителна среда за лесно обогатяване.
- През последните няколко години наблюдаваме тенденцията за развитие на „Европа на две скорости”. По-важните решения и проекти, провокирани от финансовата криза, се вземат от страните от еврозоната. Създава се впечатление, че България е пасивен наблюдател. Така ли е наистина и ако сте съгласен с тази констатация – какво трябва да се промени занапред?
ВП: Няма нищо по-обидно от това, когато в Европа ви попитат откъде сте и кажете “от България”, да забележите пренебрежението, което този отговор предизвиква. Случвало ми се е нееднократно. Защо “старите” и богати страни-членки гледат на нас като на второ качество хора? Та ние им даваме всички основания да го правят. Погледнете само какви хора пращаме да ни представляват. Защо се учудваме, че нещата са зле. С такива евродепутати, такова отношение сме си заслужили.
Ако искаме да променим ситуацията, трябва първо да се променим ние. Да започнем да изпращаме най-добрите си, най-способни и най-образовани хора да ни представляват в Европа, а не някакви безлични партийни назначения, дето дори не им знаем името. Те нямат мотивация да работят за нас и за страната ни. Те имат само една грижа - да доказват на назначилия ги партиен вожд колко го обичат и колко са му верни. Естествено е, след това да не се интересуват от нас, а единствено от благинките, които им дава спечелената службица.
- Трябва ли България, по подобие на 11 страни от еврозоната, да въведе данък върху сделките на международните финансови пазари в минимален размер с цел банките и другите финансови институции да имат по-голямо участие при формиране на европейския и националните бюджети?
ВП: Всеки един данък е бреме. Не вярвам да има наивници, които да смятат, че данъкът ще е за сметка на банките или техните печалби. Банките веднага ще го прехвърлят върху клиентите си, т.е. върху нас. Финансовата система се нуждае от дълбока реформа – така че банките и банкерите да не могат да приватизират печалбите от дейността си и да “социализират” и прехвърлят на нас загубите си. Но това едва ли ще се случи. През последните 25 години банкерите се превърнаха в най-привилигированата и най-добре платена прослойка на обществото. Те не носят никакъв персонален риск, те живеят във финансова нирвана. Превърнаха финансите в казино, където когато печелят, печалбите са за тях личн, а когато загубят - всички ние плащаме сметката.
- Одобрявате ли идеята за уеднаквяване на данъците в ЕС като мярка за изход от кризата?
ВП: Категорично съм против. Със същия успех може да уеднаквим изискванията как да изглежда един истински европеец – висок, строен, рус, със сини очи. Май преди 70 години го бяха пробвали. С данъци от криза не се излиза. Някой осмели ли се да назове ясно и да обясни причините за кризата от 2008 г.? Тази криза беше причинена от огромните дългове, натрупани във всички сектори от бюрократи, които с наши пари “купуваха” благоволението на избирателите, без да забравят преди всичко своето благополучие.
През годините многократно се появяваха партии, които искаха да превърнат България в “Швейцария на Балканите”. Не Германия, не Франция, не Белгия или Холадния, а Швейцария! А защо Швейцария е толкова успешна? Според мен причините са основно две. Първо: къде е концентрирана властта в Швейцария – в основата на обществената пирамида, в кантоните и общините. Някой да знае как се казва президентът на Швейцария? Аз не знам и не ме интересува. Повечето швейцарци - също. Втората причина е данъчната конкуренция между кантоните в Швейцария. Защо никой не говори за това?
- А трябва ли България да въведе еврото и ако отговорът Ви е положителен – кога и как да стане това?
ВП: България на практика в някаква степен е въвела еврото. Или си мислите, че Валутният борд е нещо много различно? Формалното приемане вероятно е въпрос на време. Влизането ни в еврозоната, обаче, не е еднозначно. Преимуществата, които имаха страните от влизане в еврозоната само допреди няколко години, вече не съществуват. А една валута, която е само на 15 години, не е ясно дали и какво бъдеще ще има в 21 век. Това също е отделна и много интересна тема – и вероятно хиляди публикации са и ще бъдат посветени на темата за жизненоспособността на еврото.
- Каква трябва да бъде позицията на ЕС и България за санкциите към Русия?
ВП: Русия е неразделна част от Европа и европейската цивилизация. Налагането на санкции вреди на всички ни. Русия има интереси и ги защитава. Дали го прави по най-добрия начин, дали на нас ни харесва, са отделни въпроси. Някой опита ли се да погледне какво се случи през последния четвърт век през погледа на руснаците?
Външната политика не е една от областите, в които ЕС има правомощия. Това си остава национален приоритет. Затова при определяне на позицията ни по санкциите срещу Русия, трябва да изхождаме от българските интереси. Навремето заради кретенски идеологически причини загубихме традиционните си пазари в Русия. Сега какво? Да се обречем на енергиен глад ли? България има свои национални интереси и трябва да ги защитава.
Ако не ни уважават, причината е в самите нас и в поведението ни.
Още информация можете да прочетете тук.
Автор: Иво Инджов
